В последно време забелязвам една рязко нарастваща тенденция и норма- вълна от хейт, негативни коментари, не само тук на моята страница, но и на колеги, на хора, които следвам- хора, които са оставили голяма следа след себе си.
И установявам следното- толкова е голям броят на хората, които не са щастливи; хора, които живеят, за да правят поразии на другите.
💭 В такива моменти се питам две неща: „Колко ли може да е нещaстен един човек и какво ли го е направило такъв, за да има подобен изказ, мислене и да е пълен с негативни чувства?
И второ: „След като си изсипеш помиятa върху някой, очевидно не ти става по- добре, но как живееш с толкова злобa в теб?
💫 Това, което разбрах и се научих в последните няколко години е, да не отдавам време и енергия на такива хора- близки, далечни- просто слагам фокус върху мен. Не съм работила толкова много време върху личностното и духовно си развитие, за да позволявам на който и да е било, да краде от вътрешния ми мир.
🌷 Когато си любов, вдишваш любов, правиш всичко с любов, гледаш на света с любов, всички тези странични шумове от подобен вид хора, няма как да те разклатят. Винаги ще има някой, който да направи или каже нещо, но това е неговият избор, карма, вибрация и „подарък“, който ти може да приемеш, но и да избереш да оставиш в ръцете му.
“Тези, които правят лошотии, ще правят лошотии. Тези, които създават, ще продължават да създават“
И да, донякъде може да разберете тази порода хора- не е лесно да гледаш как другите успяват, създават, щастливи са, пътуват, сбъдват мечтите си, а ти стоиш и си изпълнен с негативизъм, който те изяжда всекидневно.
Знам, че този пост ще достигне до правилните хора, но ако мога да оставя две красиви послания и да завършим с любов, споделям две случки- от работата си и една от моя личен живот.
👉 Преди години, имах в живота си човек от обкръжението, който си е позволявал да се изказва безобразно и крайно за мен и живота ми (спестявам какво точно). Това, което аз направих тогава, бе да простя и да се моля за този човек, за да намери покой в сърцето си. В началото ми бе трудно, невъзможно, изпитвах съпротива и дори не ми идваше отвътре, но с течение на времето ставаше по- лесно. Интересното бе, че колкото по- често го правех, толкова повече този човек се отдалечаваше от мен и пренасочи вълненията си към други хора.
И да, бе много трудно да пожелаваш добри неща, на човек, който въобще няма такива помисли към теб. Но го правех за себе си, не за него…
👉 Втората история е от 2020 година, тогава все още работех в центъра за деца и жени, жeртви на домашно нaсилие тук в Лондон. Нека кръстим момичето Лора. Тя имаше негативна нагласа към себе си и света, нямаше доверие на никой, имаше съпротива в терапевтичния процес и често бе агресивна към всички, които работихме с нея. Един ден дойде и буквално изпотроши офиса, викайки и крещейки. Когато спря, се приближих до нея, и я попитах дали мога да я прегърна. Стояхме прегърнати около 10 минути. През цялото време тя плака, казвайки „Не искам да съм такава“. Тогава започна и нейната промяна…
💡 Изводът- много хора се нуждаят от любов, любов, която може би никога не са получавали. А липсата на любов, може да превърне всяко сърце в студено…
Изборът е твой!
Знам, че този пост може да породи много несъгласие, въпроси и дори някой да се разпознае в него. Целта ми обаче е да бъда автентчна, да споделям свободно това, което минава през мен, защото преди всичко, аз също съм човек като всички вас.
С любов Нина Ежова
