ТРЪМП Е ПРЕДЛОЖИЛ ТРИСТРАНЕН ПАКТ САЩ – Китай – Русия за рязко лимитиране на ядрените оръжия. Споменава 50%.
Това е реална стъпка към разведряване след години мрачни предчувствия за унищожителен атомен конфликт с последствия за цялото човечество.
Надеждите за глобален мир се връщат. Либерал-сатанизмът, подклаждащ войната на Източния фронт с пъкления подтекст да прерасне в Трета Световна, е в паника и отстъпление
В същото време в Мюнхен Джей Ди Ванс „шокира“ розовия Коминтерн, известен и като Еврогейски съюз, с простичката истина – не Русия и Китай са опасностите за Стария континент, а вътрешните проблеми в рамките на ЕС!
Кое не е така, не го ли изпитваме ежедневно на гърба си? С цензурата, инфлацията, погрома над православието, националната държава, националната валута и националните ценности, с асимилацията в образованието и културата, с натрапения мейнстрийм „Слава на Украйна“?
Вече няколко денонощия след историческия обрат в геополитиката покрай разговора Тръмп – Путин, а официална реакция на българските власти няма. Няма реакция и за фундаменталното слово на Джей Ди Ванс, което разтърси неолибералния елит.
Каква е позицията на новото българско правителство за:
– мирните преговори САЩ – Русия – Украйна;
– реабилитацията на Русия като ключова световна сила, поканата да се върне в Г-7;
– отмяната на демократичните избори в Румъния,
– нелегитимното управление „без избори“ на Зеленски;
– свободата на словото и стигматизацията на неудобните за правителствената пропаганда;
– очертаващата се икономическа и идеологическа война между Белия дом и столиците на Сорос – Лондон и Брюксел;
Къде сме ние, чия страна ще заемем, докога ще се ослушваме по живковски с илюзията, че бурята ще ни отмине? В лагера на трите вещици Кая – Урсула – Мецола ли се позиционираме или в консервативната ос Орбан – Фицо – Мелони – Кикъл – Вилдерс – Мазовецки?
Външният министър на България (ако изобщо има такъв) не отиде на форума в Мюнхен. Няма коментар от сламения премиер, нито от мандатоносителя Бойко Борисов.
Той дали още вее в офиса си украинското знаме? Ще въоръжава ли Украйна до „пълната й победа“? Отвратен ли е, че Гуцанов се е видял с Митрофанова? Дава ли си сметка, че Русия ни обяви за неприятелска държава, но едва след серия безобразни провокации – като експулсирането на стотина готвачи и градинари, набедени за „руски шпиони“, и екзекуцията на Паметника на Съветската армия?
А вярва ли на Зеленски, който водевилно ни плаши, че Русия ще нападне Европа през 2026 г.?
Отговори няма да получим. Политиците са си глътнали езиците, чакат новия посланик, положението е като септември-октомври 1989 г. Едни си играят на Тато, други на Андрей Луканов, а доскорошните мракобесни комисари на политкоректността вече се преобуват във въздуха – на хоризонта загряват няколко СДС-та „дисиденти“, претендиращи за „нов управленски елит“ след промяната.
Бог да пази България, която така и не наизусти уроците на историята!
Недялко Недялков
