Денят е 30 март, но годината е 1944, а София се събужда от вой на сирени и трясък на бомби.
Столицата ни е нападната от 450 бомбардировача, придружени от 150 изтребителя.
В 9,45 ч. София е бомбардирана с т.нар. „бомбен килим“. В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени на този ден са 3575 сгради, над 90% от които – цивилни.
Въпреки че България не води активни военни действия, понеже обявената война на САЩ и Великобритания е уж „символична“, а също така е запазила дипломатическите си отношения със СССР, през 1943 Чърчил настоява стрната ни да бъде бомбардирана, а Айзенхауер, само месеци по-късно иска мащабът на атаките да бъде значително увеличен.
Бомбардировките намаляват чак след намесата на Сталин, който категорично настоява пред Рузвелт, че в бъдещите зони на съветско влияние трябва да бъдат спрени разрушенията. Американският президент се съобразява и намалява интензивността, въпреки протестите на Чърчил.
Първоначалните бомбардировки се извършват само по военни цели, но са крайно неефективни и съюзниците предприемат тактика за бомбардиране на цивилни сгради (включително църкви, болници, училища) с цел разрушаване на морала на защитниците.
Така жадуваната от съюзниците деморализация така и не се случва. Българските и германските летци, защитаващи столицата ни, влизат смело във въздушни боеве дори в съотношение 1:23.
Редица западни учени и журналисти се обявяват против този начин на бомбардиране. Британски историци, като Базил Харт, заявяват, че „продължаването на бомбардировките на цели райони от британците, много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин, е пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната кампания“.
Бомбардировките са в нарушение на Хагските конвенции за водене на война, тъй като има документирани случаи, като американските изтребители, разстреляли спускащият се с парашут поручик Иван Бонев.
Също така много са случаите, в които с бордовите картечници на самолетите се разстрелват мирни граждани по улиците (пример – Дупница на 4 януари 1944, когато загиват 80 души а стотици са ранени).
Днес в София, на територията на американското посолство, има паметник на американските летци, бомбардирали града.
Преди построяването му, дипломатите на САЩ се допитват до различни организации, включително тази на ветераните, откъдето отговарят, че нямат против паметника с: „Мъртвият не ни е враг!“
Чест прави на новото управление на дипломатическата мислия, че наскоро преместиха въпросния паметник от вътрешната страна на оградата.
Преди това всеки българин, редящ се на опашка за виза, трябваше да понесе допълнителното унижение да чака покрай него.
Паметник има и на защитниците на София, с изписани имената на загиналите през 1943-44, но според мен е на крайно неправилно място. Намира се между блоковете в столичния квартал Иван Вазов, и много малко столичани дори знаят за съществуването му.
Източник Tzvetomir Glogovski
